За състоянието на Корпус „Тактическа авиация“ и нуждата от огромен авиационен музей в Пловдив

На пръв поглед основната сграда, която е с огромна площ, е в добро състояние

Нуждите на Пловдив за културни, образователни или друг тип пространства са по-големи от тези за авиационен музей

Военните имат други по-важни имоти, които се нуждаят от поддръжка

Теодор Караколев

Сериозни полемики предизвика обсъждането – вече и официално в Министерски съвет – на идеята Музеят на авиацията в Крумово да бъде преместен в Пловдив върху имота на Корпус „Тактическа авиация“ в жк. „Тракия“ на бул. „Освобождение“. Сумите за преместването се обсъждат доста свободно през последните години, като с времето само набъбват, за да достигнат до 13 млн. лв в най-официалния до момента вид – разговор в Министерски съвет с премиера Бойко Борисов.

Какво е, обаче, състоянието на имота в жк. „Тракия“ и има ли нужда изобщо да се прави такова преместване? В типичен за България формат, идеята не се обсъжда широко, решава се без да има публичен или поне експертен дебат, и се сервира наготово на гражданите. Вариантите обаче са много – както изобщо за преместването на музея, така и за бъдещето на самия имот.

Той видимо не се използва от години, макар и някои негови части да са поддържани. Теренът на корпус „Тактическа авиация“ е огромен – на практика заема територията между хипермаркет ХоумМакс (бившия Баумакс) на Асеновградско шосе, стадион „Локомотив“ и булевардите „Освобождение“ до новия булевард „Цветан Лазаров“, който пресича Лаута покрай стадиона.

Основна част от имота са широки зелени площи, някои от тях са добре оформени паркови пространства. На места има ниска растителност, видими саморасли храсти, но по-голямата част видимо доскоро е била поддържана с добре израснали здрави и красиви дървета. По централната алея има и огромни красиви иглолистни дървета. На няколко места са поставени и паметни плочи на загинали военни. Те са поддържани и в добро състояние. Добре изглеждат и алеите в централната част в подхода към главната сграда.

Самата сграда, която има интересна архитектура с централния си куловиден обем, също изглежда добре поддържана. Тя е с доста сериозна площ. В целия имот има още няколко сгради в различно състояние и от различен тип. Има и много празни площи, които дори преди години се използваха от спортни клубове за тренировки.

Въпросът опира до там – доколко този имот и неговият потенциал трябва да се използва за Музей на авиацията. В никакъв случай не бива да подценяваме стойността на този музей. Той има прекрасни експонати, пази изключително ценна история. Свикнали да повтаряме фактите, може би понякога забравяме, че България действително е дала много на световната авиация – с първия военен полет (въпреки споровете с Италия) или с космонавтите ни, безспорно успехи на българското общество и държава. Но бива да се запитаме – тези милиони, дали ще са 5, 13, 15 или 80 млн. лева – трябва да се дават за преместване на музея на, общо взето 10-ина минути с кола, по-близо до Пловдив спрямо сегашното си място.

Ако тези пари са налични, дали няма да е по-добре сегашният музей да получи един по-добър вид? Запознати твърдят, че трудно се намират дори 10-ина хиляди лева за важни навеси над някои от ценните експонати. Вместо едно формално преместване от точка А до точка Б, тези средства (или част от тях) могат именно да модернизират сегашния музей до летището.

Военните – и самата авиация – също страда от недостиг на средства. Едва ли пренасочването на средства от музей в нещо друго ще решат какъвто и да е проблем. Най-смелите и високи суми за това преместване са в рамките на ремонта на един-единствен самолет. Но конкретно що се отнася до културните и образователни инициативи на Военното министерство, то има в каква посока да се мисли. Само един пример – състоянието на Военния клуб в центъра на града е много тежко – една знакова за Пловдив и България сграда, която се нуждае от средства за ремонт. Коментира се и дори реставрация в по-стария му вид – идея, която също би трябвало да се дискутира по-широко, относно това дали е адекватна, но все пак една възможност.

Ако излезем и от рамките на дейността на Министерство на отбраната, можем да помислим и в по-широк контекст. От какво се нуждае град Пловдив? Сградата и изобщо целият имот може да се ползва за безброй други инициативи, които биха имали много повече полза за града. Да започнем с музеите – отново, без да подценяваме в никакъв случай ценноста на авиацията като културно-историческо наследство – може би в град с толкова ценна история трябва да се замислим за сравнение със състоянието на Археологическия музей. Безценните артефакти от хилядолетната история на Пловдив са събрани буквално в 6-7 стаички в центъра на града. „Градът на художниците“ пък има разпиляни навсякъде художествени галерии, със събрани и сгъчкани експозиции. За състоянието на архивите и депата на музеите и галериите да не говорим – темата там е дълга и тъжна. Имотът би бил прекрасно училище. От години търсим място за пловдивската опера – защо не помислим за вариант да се разработи целият имот така, че да се изгради нова зала на огромната площ, а останалата част, например да носи приходи за самата опера?

Вариантите са стотици. Без да ги обсъдим в един широк пловдивски – и национален – дебат, няма как да стигнем до правилното решение. За момента идеята просто да се премести Музеят на авиацията – буквално на 8 км по права линия (или десетина минути с автомобил) –  изглежда изключително слаба. Самите военни и министерството имат много по-належащи нужди за разходи. А опциите за този имот, предвид и нуждите на Пловдив като град, са твърде много и много по-добри.